Какво е КП? – Комуникационни посредници

Фигурата на комуникационния посредник в България

Въведение

„Държавите – страни по настоящата конвенция, осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им улеснения с оглед ефективното изпълнение на тяхната роля като преки и непреки участници, като свидетели във всякакви процесуални действия, включително в следствената и други предварителни фази.“ Това гласи член 13 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН¹, ратифицирана от България през 2012 г.

Процедурните улеснения, за които говори Конвенцията, са вид мерки за подкрепа, които следва да бъдат осигурени на хората с увреждания, за да се гарантира достъпът им до правосъдие, наравно с всички останали. Важно е да се знае, че такива мерки се преценяват индивидуално за всеки отделен случай, но и че съществуват световно признати добри практики, както и международни актове², които очертават набор от подобни мерки.

Осигуряването на ефективна комуникация с хората с увреждания, в досег с правосъдието, е ключово както за реализиране на тяхното право на участие и защита, така и за разкриване на обективната истина и воденето на справедлив съдебен процес. В тази връзка комуникационните посредници (КП) се явяват независимите експерти, които подпомагат комуникацията между правосъдните органи и хората с увреждания, участници в съдебните процеси. КП имат характера на ‘процедурно улеснение’ по смисъла на чл. 13 от КПХУ.

1 Текстът на Конвенцията може да намерите тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135791921

2 Международните принципи и насоки на ООН за достъп до правосъдие на хора с увреждания може да намерите на различни езици (включително английски и руски) тук: https://www.ohchr.org/en/special-procedures/sr-disability/international-principles-and-guidelines-access-justice-persons-disabilities

Комуникационните посредници по света

Фигурата на КП съществува към момента в около 13 държави от целия свят, измежду които Великобритания, Нова Зеландия, Австралия, Мексико, Испания, Ирландия, Кения, САЩ (Вермонт), Канада, др. Всяка държава прилага различен модел. В някои страни съществува изрично законодателство, в други фигурата е въведена на база общи разпоредби за достъпност или недискриминация. Практиката във Великобритания има може би най-дългогодишната традиция, включително са налице подробна нормативна регулация, сертифицирани обучения и професионални стандарти. Там фигурата на КП е създадена в подкрепа на правосъдните органи за провеждане комуникацията с деца и уязвими възрастни лица. Нова Зеландия от своя страна може да се похвали с всеобхватност и иновативност на услугата. Наименованието на фигурата варира в различните страни (justice intermediary, communication assistant, communication facilitator) и се изпълнява от различен тип специалисти (логопеди, социални работници, психолози, доверени лица). В държавите с повече опит като Великобритания и Нова Зеландия за ролята се обучават предимно логопеди (speech and language therapists).

Повече информация за това как е регулирана и функционира фигурата на КП в различните страни, заедно с различни материали по темата за комуникацията, увреждането, процедурните улеснения и др. може да намерите на международната уеб страница: https://justiceintermediary.org/, а картата на страните, въвели услугата, с кратка история, може да намерите тук: https://justiceintermediary.org/countries/. Отскоро България също присъства на картата като “работа в прогрес” по въвеждане на фигурата.

Комуникационните посредници в България

Обучение

В рамките на 2023 г. в България беше проведено обучение за комуникационни посредници на петима специалисти в областта на комуникацията (логопеди по образование). Обучаващ беше Пола Бекен (Paula Backen), която е сертифициран комуникационен посредник (justice intermediary) в Англия. Обучението се проведе в поредица от сесии на живо и онлайн, включително посещение на български съдилища и наблюдаване на реални дела. Местни адвокати също взеха участие, като запознаха групата обучаеми с основните правни понятия и процесуални фигури и с функционирането на правосъдната система в България. Като продължение на обучението се предвижда супервизия на реални случаи и ресурсна подкрепа от организации, прилагащи фигурата на КП в Мексико и Нова Зеландия. Българските експерти вече са част от международната мрежа на КП и ще имат възможност да обменят непрекъснато опит.

Обхват на работа на КП

Погледнато по същество работата на КП би могла успешно да се приложи в различни сфери, касаещи комуникацията с лица със специфични комуникационни нужди. Следвайки обаче преимуществено английския модел, българската група КП бяха обучени за експерти, които да бъдат назначавани по съдебни дела, включително и в досъдебни производства. И още по-точно, тази група КП са обучени за работа с пълнолетни лица в наказателни дела, било то в ролята им на свидетели, обвиняеми или пострадали.

Без да се генерализира, лица с комуникативни затруднения или нетипична комуникация често могат да бъдат хората с физическо, интелектуално (умствено) или психосоциално (психично) увреждане.

Как работят комуникационните посредници?

Работата на КП, като назначен по дело експерт, включва няколко етапа:

Оценка на комуникативните способности и особености на лицето

Чрез оценката КП проверява уменията на лицето за разказване, за разбиране на въпроси и друга реч, параметрите на внимание, както и какви видове ресурси ще задържат вниманието му. Посочените умения се оценяват обективно, без да са свързани по някакъв начин с фактите или друга конкретика на делото.

Изготвяне на доклад с препоръки към разследващите органи/съда за провеждане на ефективна комуникация с лицето

В кратък доклад КП описва резултатите от оценката по т. 1 и дава препоръки до органа, който го е назначил, за това как и къде да бъде проведена комуникацията с лицето, така че да е ефективна. Предлагат се насоки и улеснения за провеждане на комуникацията като например: бързина и тон на говорене; опростяване на въпросите и използваната лексика и граматика; времетраене и почивки; въпроси за ориентация, време и пространство; въпроси, свързани с нивото на грамотност; допълнителна подкрепа за разказване – техническа, визуална, присъствие на подкрепящо лице (значими близки, роднини); организация на физическото пространство, където се провежда комуникацията – разположение при сядане, осветяване на помещението, място на провеждане, др.

В края на доклада КП прави препоръка и относно това дали има нужда или не КП да участва в процесуалните действия занапред и да фасилитира комуникацията в реално време. Ако препоръката е, че няма нужда от КП занапред, то се счита, че направените в доклада насоки за комуникация с лицето са достатъчни за органа сам да проведе успешна комуникацията.

Ако е нужно, КП участва в реално време в процесуалните действия и фасилитира комуникацията с лицето.

В доклада по т. 2 КП може да е указал, че няма нужда от неговото по-нататъшно участие. Крайното решение обаче е на органа по назначаване и той може да реши, че КП е нужен и трябва да участва. Както и обратното – ако в доклада си КП препоръчва да участва в процесуалните действия, органът от своя страна може да реши, че насоките в доклада са достатъчни, за да продължи сам комуникацията и да не включи КП като фасилитатор.

Основни принципи на работа на КП

Съгласие – първоначалната оценка и по-нататъшното участие на КП в процесуалните действия се извършват единствено със съгласието на лицето.
Обективност – КП мисли единствено за комуникативните нужди и особености на лицето в контекста на конкретното дело с цел провеждане на ефективна комуникация между него и съда/разследващия орган. В тази връзка, КП:

- не формира/не изразява мнение по случая
- не заема страна по делото, както и не се интересува от неговия изход
- не оценява деянието или вината на лицето
- не оценява работата на съдии, адвокати, прокурори
- не оценява и не взема по никакъв начин отношение към свидетелската годност или вменяемостта на лицето
- не тълкува волята на лицето
- не представлява лицето
- не подкрепя лицето при вземането на решения
- не трябва да е в родствена или друга близка връзка с лицето
- не може да е в друга професионална връзка с лицето, например да е работил или работи с него терапевтично.

Индивидуален подход – препоръките, които КП прави в доклада си, и подходът на работа в хода на реалните процесуални действия са строго индивидуални, съобразени със специфичните нужди и особености на комуникацията на лицето, както и с конкретния контекст, в който се провежда комуникацията.
Пропорционалност – улесненията, които КП предлага, трябва да са достатъчни и съобразени с индивидуалните особености, за да се осигури ефективно участие на лицето по време на производството, без обаче да се затруднява хода на делото.
Постижимост – улесненията, които предлага КП, са реално осъществими и доказали се, че подкрепят комуникацията на лица с комуникативни затруднения и особености.
Конфиденциалност – КП запазва пълна конфиденциалност за информацията, станала му известна в това му качество. КП може да обсъжда случаите, по които работи, с други КП единствено с цел супервизия на работата и при запазване анонимност на лицата.

Какво НЕ Е комуникационният посредник	Какво Е комуникационният посредник
КП няма правно образование, нито взема отношение по правни въпроси.	КП е дипломиран логопед, специалист в областта на езиково-говорните и комуникативните умения и техните нарушения. КП е запознат с основни правни понятия и процесуални фигури, както и с общата рамка на съдебния процес и досъдебните производства, но КП не я формира мнение или взема отношение относно правните въпроси, включително правната оценка на фактите по делото.
КП не е вещо лице, нито преводач.	КП е експерт, който може да подпомогне съда и разследващите органи в комуникацията им с лица с комуникативни затруднения или нетипична комуникация, в реално време и чрез препоръки към органите.
КП не тълкува волята и желанията на лицата, нито ги подкрепя при вземането на решения.	КП предоставя единствено улеснения за максимално разбиране в комуникацията между хора със затруднения или нетипична комуникация и останалите участници в наказателното производство.
КП не защитава, нито представлява лицата с комуникационни нужди.	КП е независим експерт, който подобно на вещите лица и преводачите, може да се назначи от съда или разследващ орган по искане на всеки от участниците в производството. Водещ принцип в работата на КП е обективността, за което КП следва да е независим от лицата, с които е назначен да работи.
КП не оценява свидетелската годност или вменяемостта на лицата.	Работата на КП се ограничава до провеждането на ефективна комуникация с лицата със затруднения или нетипична комуникация. Намесата на КП позволява участието на такива лица в процеса, което е тяхно право, независимо от това дали е имало и какво са заключенията от съдебно заседание годност или вменяемост. Понякога след включването на КП става ясно, че такива експертизи практически не са нужни, а че проблемът е всъщност на комуникационно ниво.

Идентифициране на човек с комуникационни нужди

Как може да разберем, че е нужен КП в даден случай:

Лицето говори неразбираемо, има затруднена артикулация
Лицето говори за неща, несвързани с въпросите
Речта му протича накъсано или несвързано
Забелязва се трудност в разбирането на въпросите
Видимо е в психически и/или физически дискомфорт (извършва нервни повтаряеми движения с тялото, подобно на тикове или ритуали, или други атипични жестове, повтаря извънредно често конкретни фрази или думи, др.)
Спомените относно случилото се изглеждат нереални, нелогични, без ясна последователност
Други атипични прояви, които явно затрудняват провеждането на ефективна комуникация с лицето.

Наличието на доказателства за съществуваща психиатрична диагноза може да е ориентир за някои специфични нужди на лицето, но такива нужди може да не касаят непременно способностите за комуникация на лицето. Съответно липсата на диагноза не следва да е определяща и да изключва автоматично нуждата от подкрепа за провеждане на комуникацията.

Нещо важно, на което да се обърне внимание: Някои нарушения в комуникацията могат да изглеждат като увреждания от естество, засягащо достоверността на казаното. Но да не е така. КП би могъл да подпомогне процеса по начин, че да бъдат отграничени комуникационните нужди от други състояния, както включително би могъл да препоръча привличането на други специалисти.

Правни основания, на които могат да бъдат назначавани КП по дела

Фигурата на КП не е изрично уредена в българското законодателство. Това обаче не е пречка, когато има нужда от подобен тип експертиза, КП да бъдат назначавани като подпомагащи външни независими експерти.

Като правни основания за назначаването на КП в производството биха могли да се използват следните разпоредби (без да се претендира изчерпателност):

Чл. 11 (забрана за дискриминация), чл. 15, ал. 2 и ал. 3 (за предоставянето на всички необходими средства за защита, разясняване на правата и възможност за упражняването им), чл. 142 (за преводачите, по аналогия) от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК);
Чл. 67 (1) от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) относно осигуряване на всички необходими мерки за подкрепа с цел ефективен достъп до правосъдие;
Чл. 13 (отново за осигуряването на ефективен достъп до правосъдие през предоставяне на процедурни мерки за подкрепа на всяка фаза от производството) във връзка с чл. 12 (пълна дееспособност и правоспособност на хората с увреждания) от Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ);
Принцип 3 от Международните принципи и насоки за достъп до правосъдие на хора с увреждания¹: осигуряването на процедурни улеснения, които, измежду други, следва да улесняват ефективната комуникация, за да се гарантира разбирането на правата, материалите по делото и участието в производството (напр. използване на аугментативни и алтернативни методи за комуникация, използване на комуникационни посредници);

както и някои специфични:

Чл. 55, ал. 5 от НПК относно предоставянето на информация на обвиняеми лица на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните им потребности;
чл. 74, ал. 4 от Закона за МВР относно предоставянето на информация на задържаните лица на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните им потребности;
Чл. 106а от Закона за МВР относно осъществяване на правомощията, запознаване с предприетите действия и разясняване правата на лицата и ползването в тази връзка на преводач, тълковник или друго лице (по аналогия).

1 Международни принципи и насоки за достъпа до правосъдие на хора с увреждания, приети през 2020 г. от Върховния комисар на ООН по правата на човека: https://www.ohchr.org/sites/default/files/Documents/Issues/Disability/SR_Disability/GoodPractices/Access-to-Justice-EN.pdf